Новини |  Цели и задачи | Членове и ръководство Етичен кодекс | Устав | Основни закони | Статистика | Връзки | СъбитияЗа контакти

Списък от Основни закони > Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стйност

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

 

  Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за данък върху добавената стойност.

  

Глава първа

ОБХВАТ НА ЗАКОНА

 

  Чл. 2. Не е независима икономическа дейност по смисъла на закона:

  1. осъществяваната дейност от физически лица по трудов договор;

  2. осъществяваната дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица от физически лица, които не са еднолични търговци;

  3. разпореждането с лична собственост от физически лица, когато то не се извършва по занятие;

  4. дейността на държавните органи и органите за местно самоуправление, за която те не са данъчнозадължени лица съгласно закона.

  Чл. 3. (1) Държавни органи по смисъла на закона са и всички юридически лица, създадени със закон, които упражняват властнически правомощия.

  (2) Действията или доставките на държавните органи и органите на местно самоуправление са извършени в качеството им на орган на държавна или местна власт, ако за действията или доставките е изпълнено някое от следните условия:

  1. извършени са на основание на задължение, определено с нормативен акт;

  2. за тях е определена такса с нормативен акт;

  3. не могат да се извършват от търговец, освен ако това не му е вменено със закон;

  4. са безвъзмездни.

  (3) Доставките, извършвани от държавните органи и органите на местно самоуправление, имат за резултат значително нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 от закона, ако законно могат да се извършват от търговец и не са инцидентни.

  (4) Независимо от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от закона държавните органи и органите на местно самоуправление са данъчнозадължени лица за следните дейности или доставки:

  1. извършване на далекосъобщителни услуги;

  2. снабдяване с вода, газ, електричество и пара;

  3. товарен транспорт;

  4. пристанищни и летищни услуги;

  5. пътнически транспорт;

  6. продажба на нови стоки;

  7. регулиране на пазар чрез продажби или покупки на стоки;

  8. организирането на търговски панаири и изложби;

  9. складова дейност;

  10. туристически услуги;

  11. рекламни услуги (включително отдаването под наем на рекламни площи);

  12. отдаването под наем на сгради, части от тях и търговски площи;

  13. (нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) радио и телевизионна дейност с търговски характер.

  Чл. 4. Данъчнозадължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице.

  Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Предоставянето на стока или извършването на услуга между клонове или между структурни звена в състава на едно лице е вътрешен оборот и не е доставка.

  (2) Предоставянето на стоки и услуги за консумация от работниците и служителите е доставка само в случаите, когато стоките или услугите се предоставят за тяхна лична консумация.

  Чл. 6. (1) Ако доставка на стока се съпътства от доставка на услуга и плащането е определено общо, се приема, че е налице само доставка на стока.

  (2) Ако доставка на услуга се съпътства с доставка на стока и плащането е определено общо, се приема, че е налице само доставка на услуга.

  (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато данъчната основа на всяка от доставките може да се определи отделно.

  Чл. 7. Вносител е лицето, което е поискало или може да поиска даване на митническо направление за стоките при внос, определено съгласно чл. 115 от Правилника за прилагане на Закона за митниците.

 

  Глава втора

  ИЗНОС

 

  Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  Чл. 9. За доказване на износа по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 4 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. писмена митническа декларация за поставяне на стоките под митнически режим "активно усъвършенстване" или "обработка под митнически контрол", в която той е вписан като титуляр;

  2. договор, съгласно който той поема задължението да се извърши обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;

  3. документи, доказващи извършената обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;

  4. писмена митническа декларация за износ или реекспорт на обработените, преработени или поправени стоки, с която той приключва режима по т. 1.

  Чл. 10. За доказване на износа по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 5 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. изготвени и изпратени месечни сметки (фактури) на чуждестранните далекосъобщителни оператори за стойността на доставките по образец на Международния съюз по далекосъобщения или друг документ съобразно наложилите се международни традиции;

  или

  2. договор с чуждестранен далекосъобщителен оператор, фактура към него и спецификация за извършените доставки за месеца към същия този чуждестранен телекомуникационен оператор.

  Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., нов, бр. 15 от 2001 г., отм., бр. 43 от 2002 г.).

  Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) За доказване на износа по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 7 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2001 г.) резервационна бланка, съответно ваучер, за предплатена услуга от туроператора или туристическия агент, който организира ловния туризъм за чуждестранните лица в страната, или договор със стопанисващия дивеча за предоставяне на услуга на чуждестранни лица по линия на организирания ловен туризъм;

  2. разплащателен протокол за извършените продажби на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти и оказаните услуги;

  3. митническа декларация (ЕАД) за износа на дивеча, ловните трофеи или дивечови продукти - в случаите, когато дивечът, ловните трофеи или дивечовите продукти се изнасят.

  Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За доказване на износа по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 8 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. договор за прехвърляне на права върху програмни продукти;

  2. фактура;

  3. банкови документи, удостоверяващи плащането в пълен размер по съответната фактура;

  4. (отм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 11в. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., отм., бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 11г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) За доказване на износа по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 9 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. договор за прехвърляне на права върху филми;

  2. фактура.

  Чл. 12. За доказване на износа по смисъла на чл. 15 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. писмена митническа декларация (единен административен документ), в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение по смисъла на чл. 606, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците;

  2. данъчен документ за прехвърляне на собствеността върху стоките или вещните права върху тези стоки;

  3. документи за превоза на тези стоки.

  Чл. 13. (1) За доказване на международен транспорт на стоки по смисъла на чл. 16, т. 1 - 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

  1. лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен;

  2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях.

  (2) За доказване на международен транспорт на стоки по смисъла на чл. 16, т. 4 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

  1. превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;

  2. копие от транзитна митническа декларация за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.

  (3) За доказване на международен транспорт на пътници по смисъла на чл. 16 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

  1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;

  2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.

  Чл. 14. За доказване на доставка на услуги, пряко свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 17, т. 1 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. договор, от който е видно, че плавателният съд, въздухоплавателното средство или подвижният железопътен състав ще бъдат използвани от наемателя им за извършване на международен транспорт;

  2. лиценз или друг документ, удостоверяващ правото на наемателя да извършва международен транспорт с наетото превозно средство, когато наемател е местно лице;

  3. копие от документ, от което е видно:

  а) инициал на превозното средство;

  б) екипаж или бригада;

  в) номер на полет, плаване или друг рейс, маршрут, време на тръгване и време на връщане.

  Чл. 15. (1) Обработка на плавателен съд в международен рейс по смисъла на чл. 17, т. 2 от закона включва всички операции по приемане, по престой и по заминаване на плавателен съд, извършени от пристанищното предприятие на българска територия.

  (2) Обработка на плавателен съд по смисъла на чл. 17, т. 2 от закона се доказва с документ, издаван от пристанищното предприятие на корабособственика или на неговия агент за тези услуги, от който е видно, че плавателният съд извършва международен рейс и са посочени номерът и датата на този рейс.

  Чл. 16. (1) Обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс по смисъла на чл. 17, т. 2 от закона е наземното обслужване, извършено на въздухоплавателно средство по смисъла на § 3, т. 18 от Закона за гражданското въздухоплаване, с изключение на услугите, за които се дължи държавна такса по реда на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.

  (2) Документ за доказване на обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс е документът за наземно обслужване, издаван от летищното предприятие на авиационния оператор, получател на тези услуги, от който е видно, че въздухоплавателното средство извършва международен полет и са посочени номерът и датата на този полет.

  Чл.16а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) (1) Спасителни операции по смисъла на чл. 17, т. 2 от закона са тези операции, които представляват услуги, свързани с борба с бедствия, ликвидиране на последиците от тях, както и предотвратяване на бедствия посредством предохранителни мероприятия, когато тези операции се осъществяват извън територията на страната.

  (2) "Бедствие" е земетресение, наводнение, стихийни пожари, свличане (срутване) на пластове, вулканична дейност, въздушни или водни стихии, нападения на диви животни, каламитетно намножаване на насекоми, епидемии и други подобни, както и аварии и катастрофи, чийто характер е станал масов и са прераснали в бедствие (химически, радиационни и други замърсявания, аварии или катастрофи на превозни средства, осъществяващи обществен транспорт и др.).

  (3) Услуги, свързани със спасителни операции, са:

  1. борба с бедствия, вкл. превоз на спасителни екипи; издирване, превоз или евакуация на хора; доставяне на храна, медикаменти, човешки органи и други; действия по разпръскване на химически и други средства; други спасителни работи (наблюдение, измерване, изследване, картографиране, въздействие върху времето, фотографиране и други подобни);

  2. отдаване под наем на превозно средство за целите на извършваните услуги по т. 1.

  (4) Услугите, извършени по спасителните операции по ал. 3, се доказват със следните документи:

  1. когато са извършени с въздухоплавателно средство:

  а) документ от чуждестранния компетентен орган, удостоверяващ предохранителните мерки, бедствието или ликвидирането на последиците от него, както и характера му;

  б) договор за извършване на услугите;

  в) свидетелство за авиационен оператор;

  г) протокол за извършените услуги в часове или друг показател по вид на услугата;

  д) фактура;

  2. когато са извършени с плавателно средство:

  а) документи, доказващи извършените услуги, съгласно Кодекса на търговското мореплаване;

  б) фактура;

  3. когато са извършени с подвижен железопътен състав:

  а) документи, доказващи извършените услуги;

  б) фактура.

  Чл. 17. (1) Обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс по смисъла на чл. 17, т. 2 от закона е:

  1. маневра за придвижване на вагоните до и от товаро-разтоварните места;

  2. престой на вагона при натоварване и разтоварване;

  3. мерене на празни вагони на вагонен кантар преди натоварване;

  4. мерене на натоварени вагони на вагонен кантар;

  5. дезинфекция, дезинсекция и дератизация на вагони за натоварване с товари, които съгласно БДС изискват това;

  6. поддържане на температурен режим по време на натоварване и превоза на товарите, които изискват такъв;

  7. извършване на митнически и други административни формалности, свързани с превоза на стоки от внос и за износ;

  8. подаване и изтегляне, включително и подреждане на вагоните от и за фериботен кораб;

  9. смяна на талиги на вагони с различно междурелсие.

  (2) Документи за доказване на обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс са: копие от товарителница CIM или копие от товарителница СМГС, разписка обр. 312в.

  Чл. 18. (1) Транспортна обработка на стоки, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав, по смисъла на чл. 17, т. 3 от закона е: разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката от или на плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав.

  (2) Документи за доказване на транспортна обработка на стоки, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав в международен рейс, по ал. 1 са документите, с които се доказва и обработката на съответното превозно средство в международен рейс.

  (3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Документите за доказване на транспортната обработка на стоките, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав в международен рейс, могат да бъдат издадени на името на корабособственика (авиационния оператор или железопътния превозвач), собственика на товарите, превозвача или спедитора.

  Чл. 19. Транспортна обработка на пътници, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав в международен рейс, по смисъла на чл. 17, т. 3 от закона се доказва с документа за обработката на съответното превозно средство в международен рейс.

  Чл. 20. (1) За доказване на доставка на услуги по строителството на кораб или самолет по смисъла на чл. 17, т. 4 от закона доставчикът следва да разполага с договор за строителството на кораб или самолет.

  (2) За доказване на доставка на услуги по поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораб или самолет по смисъла на чл. 17, т. 4 от закона доставчикът следва да разполага с договор с корабопритежателя или компанията, експлоатираща самолета, за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на съответното превозно средство.

  Чл. 21. За доказване на снабдяването на плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав в международен рейс по смисъла на чл. 17, т. 5 от закона доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

  1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на международния рейс, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответното превозно средство;

  2. писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител.

  Чл. 22. За доказване на спедиторска услуга във връзка с международен транспорт по смисъла на чл. 17, т. 6 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, а при липса на единен международен транспортен документ алтернативно:

  а) копие от писмена митническа декларация, показваща мястото в страната, където стоката е била оформена като местна стока при вноса или като чуждестранна при износа;

  или

  б) копие от транзитна митническа декларация за превоз между две митнически учреждения;

  2. фактура за спедиторските услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране и митническо оформяне.

  Чл. 23. (1) Агентийска услуга във връзка с международен транспорт по смисъла на чл. 17, т. 6 от закона е услугата, която корабният агент предоставя на корабопритежателя и/или капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигане, пребиваване и отплуване на кораба.

  (2) За доказване на услугата по ал. 1 доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

  1. дисбурсментска сметка;

  2. договор между корабопритежателя и корабния му агент.

  Чл. 24. (1) Брокерска услуга във връзка с международен транспорт по смисъла на чл. 17, т. 6 от закона е предоставянето на услуга за морско посредничество по смисъла на чл. 226 - 230 от Кодекса на търговско мореплаване.

  (2) За доказване на услугата по ал. 1 доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

  1. договор за морско посредничество;

  2. фактура за услугата.

  Чл. 25. За доказване на куриерска услуга във връзка с международен транспорт по смисъла на чл. 17, т. 6 от закона по ал. 1 доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

  1. товарителница;

  2. фактура за транспортната услуга или с документ, с който изпращачът поема задължението да плати, в случай че получателят откаже да плати.

  Чл. 26. За доказване на пощенски услуги във връзка с международен транспорт по смисъла на чл. 17, т. 6 от закона доставчикът следва да разполага с бордера за предаване, използвани при размяна на международни пощенски експедиции съгласно Правилника за изпълнение на Всемирната пощенска конвенция и Правилника за изпълнение на споразумението за пощенските колети.

  Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) За доказването на извършване на услуга във връзка с продажба на самолетни билети за международен транспорт по смисъла на чл. 17, т. 7 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. договор за извършване на посредническа услуга във връзка с продажба на самолетни билети за международен транспорт;

  2. отчет за извършените продажби на самолетните билети, изготвян и представян на авиокомпанията съгласно договора с нея и съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на отстъпката (комисиона).

  Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2000 г., предишен чл. 26а, бр. 15 от 2001 г.) (1) В случаите по чл. 14, ал. 3 от закона регистрираното лице коригира вида на доставката, като анулира издадения данъчен документ за нея и издава нов, като прилага общите разпоредби на закона.

  (2) Корекцията по ал. 1 се извършва най-късно на последния ден от месеца на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало първото от следните обстоятелства:

  1. е прехвърлена собствеността върху стоката;

  2. стоката е напуснала територията на страната;

  3. е завършена услугата.

  (3) Когато впоследствие регистрираното лице се снабди с документите за доказване на износа, то коригира резултата от прилагането на чл. 14, ал. 3 от закона, като анулира документа по ал. 1 и издава нов, като прилага разпоредбите на закона за износ.

  

Глава трета

  МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

   Чл. 27. В случаите на доставки на стоки, които се превозват от място извън територията на страната до място на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, ако доставчикът на стоките е и вносител.

  Чл. 28. В случаите на доставки на услуги по чл. 22, ал. 1, т. 5 от закона мястото на изпълнение е на територията на страната, ако получателят има седалище или обект на територията на страната.

  Чл. 29. Постоянният адрес или обичайното местопребиваване по смисъла на чл. 23 от закона означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива - в други документи за самоличност.

 

  Глава четвърта

  ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ

 

  Чл. 30. (1) Данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчнозадължено по закона лице, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

  (2) Данъчно събитие е и износът на стоки по смисъла на чл. 14 от закона, извършен от данъчнозадължено по закона лице.

  (3) Данъчно събитие е и вносът на стоки по смисъла на чл. 11 от закона.

  

Глава пета

  ДАТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДАНЪЧНОТО СЪБИТИЕ

 

   Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Услугата се счита за завършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

  Чл. 32. (1) Когато авансови или частични плащания предхождат прехвърлянето на правото на собственост или другите вещни права върху стока или завършването на услугата, данъчно събитие възниква на датата на всяко плащане.

  (2) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.).

  Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) В случаите по чл. 26, т. 2, 3 и 5 от закона всяко възникнало данъчно събитие се приема за отделна доставка.

  Чл. 34. (1) Когато при доставка плащането или част от него е уговорено в стока или услуга, се приема, че се извършват две доставки, при които доставчикът при едната е получател по другата.

  (2) Данъчното събитие и за двете доставки по ал. 1 възниква на датата на възникване на по-ранната от тях.

 

  Глава шеста

  ДАНЪЧНА ОСНОВА

 

  Чл. 35. (1) В случаите, когато авансови или частични плащания предхождат прехвърлянето на правото на собствеността или другите вещни права върху стока или завършването на услугата, данъчната основа на доставката се определя въз основа на всяко получено плащане, като се приема, че дължимият данък е включен в полученото плащане, ако доставката е облагаема.

  (2) В случаите по ал. 1 след прехвърлянето на правото на собственост или другите вещни права или завършването на услугата измененията в данъчната основа и дължимият данък се документират с издаването на дебитно или кредитно известие към данъчна или опростена фактура.

  Чл. 36. Данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в данъчната основа на доставките, за които те са дължими.

  Чл. 37. Данъчната основа на доставки по реда на чл. 30 от закона се определя, както следва:

  1. при прехвърляне на собственост върху сгради или части от тях данъчната основа е равна на по-високата от:

  а) данъчната основа, определена между страните, увеличена с дължимите данъци и такси по прехвърлянето;

  и

  б) данъчната основа съгласно чл. 46 от Закона за местните данъци и такси;

  2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) при прехвърляне на собственост върху моторни превозни средства данъчната основа е равна на по-високата от:

  а) данъчната основа, определена по реда на чл. 29 от закона;

  и

  б) застрахователната стойност на превозното средство.

  Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., отм., бр. 43 от 2002 г.).

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

  (3) Когато полученото финансиране (субсидия) е доплащане едновременно по облагаеми и по освободени доставки и не може да бъде определено каква част от него е доплащане по облагаеми и каква част по освободени доставки, се приема, че то е разпределено пропорционално в зависимост от извършените от доставчика облагаеми и освободени доставки за последните 12 месеца преди месеца, през който е усвоена субсидията.

  Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) Не са финансиране (субсидия) по смисъла на закона целево получените безвъзмездни парични средства (парично дарение), предоставяни на местни лица по силата на международен договор, по който Република България е страна, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по установения ред, когато не са доплащане за доставяната от получателя им стока или услуга на трети лица.

  Чл. 39. Неустойките, дължими по повод разваляне на договор, не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност.

  Чл. 40. (1) Обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери по смисъла на чл. 29, ал. 2 от закона са само онези, които са предназначени за многократна употреба без преработка, като бутилки, каси, бидони, варели, палети, бъчви, цистерни, контейнери и др. подобни, след привеждането им в съответствие с хигиенните и санитарните изисквания.

  (2) Член 29, ал. 2 от закона не се прилага, когато се изкупуват опаковъчни материали, от които след рециклиране се произвеждат отново опаковъчни материали със същото предназначение.

  Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Член 29, ал. 3 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка, отбивът или рабатът се предоставят под формата на пари, стоки или услуги. Търговската отстъпка за доставка на стоки по чл. 23 от Закона за тютюна и тютюневите изделия се включва в данъчната основа на доставката, независимо от датата на предоставянето й.

  (2) Не се счита за предоставена търговска отстъпка, отбив или рабат предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.

  (3) Стоките или услугите са свързани с предмета на доставката по смисъла на ал. 2, ако са от същия вид или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.

  (4) Когато търговска отстъпка, отбив или рабат се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, стойността им се включва в данъчната основа на доставката, по повод на която са направени.

  Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., Решение № 404 на ВАС на РБ - бр. 12 от 2001 г., отм., бр. 43 от 2002 г.).

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., отм., бр. 29 от 2003 г.).

  (3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Условието на чл. 29, ал. 6, т. 2 от закона се смята за изпълнено и когато цената на стоките е определена с нормативен акт като "пределна цена" и като такава тя е по-ниска от стойността на придобиване или данъчната основа при внос на стоките или себестойността на произведената стока.

  (4) Условието по чл. 29, ал. 6, т. 4 от закона се смята за изпълнено и в случаите, когато е бракувана стока, но не е начислен данък на основание чл. 82, ал. 3 от закона.

  Чл. 43. Пазарната цена по чл. 30, ал. 3 от закона се определя към датата на възникване на данъчното събитие.

  Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) Данъчната основа при внос на стоки включва и всички дължими митни сборове, акцизи, такси и вноски, включително таксите върху течните горива по Закона за пътищата и Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух и вноските за фонд "Тютюн" по Закона за тютюна и тютюневите изделия.

  

Глава седма

  ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ

 

   Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 46. (1) (Предишен текст на чл. 46 - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Деривати на ценни книги по смисъла на чл. 36, т. 6 от закона са: инвестиционни портфейли, купони на облигации и други подобни.

  (2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г., отм., бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 47. (1) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.).

  (2) Приравнен знак на пощенска марка е отпечатък на пощенска марка върху пощенски плик, издаден и пуснат в обращение по установения за това законов ред. Не се смята за приравнен знак на пощенска марка отпечатъкът от таксувачна машина под контрола на пощенска служба.

  (3) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 48. (1) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.).

  (2) Протезите и помощно-техническите средства за инвалиди по смисъла на чл. 41, т. 4 от закона са посочените в приложение № 2.

  Чл. 49. Разпоредбата на чл. 47 от закона не се прилага при продажба на заложена или ипотекирана вещ с цел удовлетворяване на обезпечения кредитор чрез същия този залог или ипотека.

  Чл. 50. (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) Хлебно зърно по смисъла на чл. 51, т. 1 от закона е зърното от пшеница и ръж, а фуражно е зърното от царевица, ечемик, тритикале, овес, соя, фуражен грах и просо. "Рента" е рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя.

  (2) Обработка на земя, собственост на член-кооператор, с машини, собственост на кооперацията, е освободена доставка по смисъла на чл. 51, т. 2 от закона и когато тази земя не е внесена за ползване в кооперацията.

  Чл. 51. Културна ценност по смисъла на чл. 52, ал. 1 от закона са произведенията на изкуството, предметите на колекции и антикварните предмети, регламентирани в чл. 84 от закона.

  


Глава осма

  НАЧИСЛЯВАНЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪКА

 

   Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Регистрираното лице е длъжно да начисли данък за всяка извършена от него облагаема доставка в срок 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие.

  (2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Регистрираното лице е длъжно да начисли данък и за всяка получена от него доставка в случаите по чл. 61 и чл. 91а, ал. 5 от закона.

  (3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Начисляването на данъка се извършва с издаването на документ и отразяване на данъка като задължение в счетоводството, в справка-декларацията, а документът, с който данъкът е начислен - в дневника за продажбите.

  (4) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Начисляването на данъка се извършва с издаването на данъчен документ освен в случаите, предвидени в този правилник.

  (5) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 29 от 2003 г.) Начисляването на данък в случаите по чл. 58а, 61 и чл. 91а, ал. 5 от закона, както и за получени субсидии (финансирания) се извършва с протокол.

  (6) Данък не се начислява от нерегистрирани по закона лица.

  Чл. 53. (1) Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула:

ДО x ДС

Д = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤,

100

  където:

  Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

  ДО - данъчната основа на конкретната доставка;

  ДС - съответната данъчна ставка.

  (2) Когато данъкът се приема за включен в обявената или договорена цена, размерът на данъка се определя по следната формула:

Ц x ДС

Д = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤,

100 + ДС

  където:

  Д е размерът на данъка за конкретната доставка;

  Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно

по конкретната доставка;

  ДС - съответната данъчна ставка.

  Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) (1) Регистрираното лице начислява данък при безвъзмездно предоставяне на стоки и безвъзмездно извършване на услуги с рекламна цел.

  (2) Алинея 1 не се прилага и данък не се начислява в случаите на безвъзмездното предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето, когато не е налице доставка съгласно чл. 8, т. 3 или чл. 10, т. 8 от закона.

  (3) В случаите по ал. 2 се приема, че получените стоки и услуги, използвани с рекламна цел, са използвани за извършване на доставките, които се рекламират. В случай, че лицето не може да определи кои доставки се рекламират, се приема, че получените стоки и услуги, използвани с рекламна цел, са използвани за извършване на общо всички доставки, извършвани от лицето.

  Чл. 54. (1) Регистрираното лице е длъжно да начисли данък за доставката и в случаите на продажба на заложена или ипотекирана от него вещ с цел удовлетворяване на обезпечения кредитор.

  (2) В случаите по ал. 1 лицето, оправомощено от съответния специален закон да извърши продажбата, внася дължимия данък по продажбата по банковата сметка на длъжника.

  Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) (1) В случаите на публична продан по реда на глава деветнадесета от Данъчния процесуален кодекс регистрираното лице не начислява данък за продажбата на вещта или имота.

  (2) Ако регистрирано лице изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за продадената съгласно ал. 1 вещ или имот, извършва корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 81 от закона.

  Чл. 55. Когато плащането по прехвърлянето на собственост на сграда или част от нея предхожда по време прехвърлянето на собствеността, доставчикът издава данъчно кредитно или кредитно известие по доставката за приспадане от начисления данък на сумите на държавни такси и местни данъци и такси, платени по повод прехвърлянето.

  Чл. 56. (1) Данък при внос на стоки се начислява независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.

  (2) В случаите на освобождаване при внос данък не се дължи, но се вписва в митническата декларация.

  Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) (1) Вносителят, получил разрешение, издадено по реда на чл. 58б от закона, представя пред съответното митническо учреждение, оформящо вноса, следните документи:

  1. писмена митническа декларация (ЕАД) за внос, в която декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС;

  2. заповед на министъра на финансите, издадена на основание чл. 58б, ал. 5 от закона;

  3. писмена декларация, с която лицето удостоверява, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по закона и няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения към задължителното обществено и здравно осигуряване.

  (2) Преди осъществяване на вноса митническите органи могат да поискат информация за конкретната доставка по издаденото разрешение.

  (3) При прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос данъкът се вписва в митническата декларация и не се взема под отчет, като митническите органи допускат вдигане на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

  Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) Когато в международен договор, по който страна е Република България, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с еквивалентен на косвен данък ефект, освобождаването се извършва въз основа на писмено потвърждение от органа, координиращ изпълнението на договора, до регионалната митническа дирекция, в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка.

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) Писменото потвърждение трябва да съдържа:

  1. наименование, дата на обнародване и дата на влизане в сила на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или други, във връзка с чието изпълнение е сключен договор с лицето вносител, и основанието за освобождаването;

  2. наименованието на програмата или проекта, финансиран със средства в изпълнение на международния договор по т. 1;

  3. номер, дата и предмет на договора, сключен в изпълнение на международния договор и съгласно който лицето по т. 4 е вносител, а възложител е координиращият орган по ал. 1;

  4. наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ, номер от Националния данъчен регистър (за чуждестранно лице - идентификационния му данъчен номер в страната, в която той е местно лице) на вносителя съгласно договора по т. 3;

  5. вид, количество и стойност на внасяните стоки във връзка с изпълнението на договора по т. 3;

  6. информация за лицата, които са упълномощени да подписват договори или да извършват плащания със средства, отпуснати по международния договор.

  (3) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.).

  (4) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.).

  Чл. 58. (1) В случаите на освобождаване от митни сборове съгласно дял първи "Освобождаване от митни сборове" на част трета "Митнически облекчения" на Правилника за прилагане на Закона за митниците от данък върху добавената стойност се освобождават само стоките, посочени в чл. 59, т. 9 от закона.

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) В случаите на освобождаване от данък на вноса на стоки на основание чл. 59, т. 6 от закона вносителят следва да представи договор или друг документ, доказващ, че стоките са му предоставени безвъзмездно.

  (3) Разпоредбата на чл. 59, т. 8 се прилага и за органите на национална сигурност, посочени в чл. 751 от Правилника за прилагане на Закона за митниците.

  (4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос на стоки на основание чл. 59, т. 11 от закона мощността на двигателя на леките автомобили се определя по системата DIN.

  (5) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., предишна ал. 4, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 29 от 2003 г.) На основание чл. 59, т. 17 от закона не се дължи данък при внос на стоки, които са били временно изнесени, когато:

  1. се реимпортират в непроменено състояние в сроковете по чл. 183 от Закона за митниците;

  2. се внасят след ремонт (поправка), ако са изпълнени условията на чл. 154 от Закона за митниците.

  (6) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., предишна ал. 5, бр. 43 от 2002 г.) Разпоредбата на чл. 59, т. 18 от закона се прилага само в случаите, когато местни стоки са били изнесени извън територията на страната и са върнати по рекламация в срок една година. В тези случаи вносителят следва да представи протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация.

  Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) Разпоредбите на чл. 60 от закона се прилагат и в случаите, когато директорът на Агенция "Митници" е упражнил правото си да определи друг размер на обезпечението на митните сборове или да разреши да не се поиска обезпечаване съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане.

  Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.).

Глава девета

  ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

  Чл. 61. (1) Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 за получени доставки с начислен данък е налице, когато за получателя са изпълнени едновременно следните условия:

  1. получателят на доставката, за която е начислен данък, е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ;

  2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от закона от регистрирано лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка;

  3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;

  4. получената по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;

  5. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на Закона за данък върху добавената стойност.

  (2) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  (3) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  Чл. 62. (1) Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 от закона при внос на стоки е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия:

  1. вносителят на стоката е регистрирано по закона лице към датата на издаване на митническата декларация за внос;

  2. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 75 от закона или е начислен от вносителя по реда на чл. 58а от закона;

  3. получената от внос стока е използвана, използва се или ще се използва за извършване на облагаеми доставки;

  4. вносителят притежава писмена митническа декларация за вноса на стоките, в която е вписан като титуляр.

  (2) Правото на данъчен кредит е налице и за платения данък в случаите на внос на стоки при режим "активно усъвършенстване" по системата с възстановяване.

  Чл. 63. Представителни мероприятия по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 1 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.

  Чл. 64. Не се приспада като данъчен кредит по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3 от закона данъкът, начислен на регистрираното лице за придобити (включително наети) от него:

  1. леки автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, с изключение на случаите, предвидени в чл. 65, ал. 2 от закона;

  2. мотоциклети;

  3. резервни части и окомплектовка за превозните средства по т. 1 и 2;

  4. ремонт и поддръжка на превозните средства по т. 1 и 2;

  5. горивни и смазочни материали за превозните средства по т. 1 и 2.

  Чл. 65. (1) Начисленият данък за стоките и услугите по чл. 64 може да бъде приспадан като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки:

  1. прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки;

  2. транспортни услуги с тези превозни средства;

  3. ремонт на такива превозни средства;

  4. отдаване под наем на тези превозни средства;

  5. подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на Закона за движение по пътищата с тези превозни средства.

  (2) Извършването на доставки по ал. 1 е основна дейност на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените доставки от лицето по една или повече от изброените в ал. 1 доставки представлява повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност.

  (3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., отм., бр. 29 от 2003 г.).

  (4) Данъчен кредит по ал. 1 е налице от началото на месеца, следващ този, за който е изпълнено условието по ал. 2.

  (5) Трайно вграденото допълнително техническо оборудване е за целите на извършваната дейност от регистрираното лице, ако без това оборудване дейността на лицето не би могла да се осъществява.

  Чл. 66. (1) Регистрираното лице има право на данъчен кредит за:

  1. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) получени стоки и услуги, които лицето е използвало, използва или ще използва с рекламна цел. Когато лицето е използвало, използва или ще използва получените стоки и услуги за безвъзмездното предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на своята независима икономическа дейност съгласно чл. 8, т. 3 или чл. 10, т. 8 от закона, данъчен кредит за получените стоки и услуги е налице, ако доставките, които се рекламират, са облагаеми;

  2. специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, които лицето е използвало, използва или ще използва за предоставяне на работниците и служителите на основание чл. 284 и 285 от глава 13 на Кодекса на труда.

  (2) Регистрираното лице няма право на данъчен кредит за:

  1. получени стоки и услуги, които лицето е използвало, използва или ще използва за извършването на освободени доставки;

  2. получени стоки и услуги по безвъзмездни доставки;

  3. получени стоки и услуги във връзка с командировани от него лица.

  Чл. 67. (1) Регистрираното лице има право на пълен данъчен кредит за получена от него облагаема доставка на стоки или услуги, както и от внос, когато е извършвало, извършва или ще извършва със стоките или услугите - предмет на доставката, само облагаеми доставки.

  (2) Размерът на данъчния кредит в случаите по ал. 1 е равен на начисления данък за получената доставка или за внос.

  Чл. 68. (1) Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получена от него облагаема доставка на стоки или услуги, както и от внос, когато е извършвало, извършва или ще извършва със стоките или услугите - предмет на доставката, както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях е използвало, използва или ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки.

  (2) Размерът на данъчния кредит в случаите по ал. 1 се определя по следната формула:

  ДК = НД x К,

  където:

  ДК е размерът на данъчния кредит;

НД - начисленият данък за получена доставка или за внос на стоки

или услуги, които са използвани, използват се или ще бъдат

използвани както за облагаеми, така и за освободени доставки;

К - коефициентът, определен на база извършените от лицето

доставки за данъчния период, изчислен по следната формула и

закръглен до седмия знак след десетичната запетая:

ОБД

К = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤,

Д

където:

ОБД е сумата на данъчните основи на извършените от

регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период,

включително износа и облагаемите доставки по чл. 62 и 92 от

закона;

Д - сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето

доставки, включително освободените, с изключение на:

  1. получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки;

  2. доставките по прехвърляне на предприятия по смисъла на чл. 44 от закона;

  3. доставките по повод безвъзмездното разпореждане с активи от държавата или общините по смисъла на чл. 46 от закона;

  4. правните действия по обезпечаване на вземания по смисъла на чл. 47 от закона;

  5. даренията по чл. 49 от закона.

  (3) Размерът на данъчния кредит по ал. 2 се преизчислява с подаването на годишна справка-декларация. В тези случаи коефициентът се определя на база извършените доставки през данъчните периоди, през които лицето е било регистрирано.

  Чл. 69. Общият размер на данъчния кредит за регистрираното лице е равен на сумата на данъчния кредит по доставките с право на пълен данъчен кредит и данъчния кредит по доставките с право на частичен данъчен кредит.

  

Глава десета

  ОСОБЕНИ РЕЖИМИ НА ПОЛЗВАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

   Чл. 70. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) Правото на данъчен кредит по реда на чл. 68 от закона възниква само за наличните активи, описани в регистрационен опис по образец (приложение № 3), подаден до третия ден включително след датата на регистрацията по закона.

  (2) В случаите по ал. 1, когато активът се е използвал, използва се или ще се използва както за облагаеми, така и за освободени доставки, за начисления данък е налице право на частичен данъчен кредит.

  (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) Правото на данъчен кредит по реда на чл. 70 от закона възниква само за наличните активи, описани в регистрационен опис по образец (приложение № 4), подаден до третия ден включително след датата на регистрацията по закона.

  (4) В случаите по ал. 3 лицето има право на пълен данъчен кредит, независимо дали активът се е използвал, използва се или ще се използва за извършването на облагаеми или на освободени доставки.

  Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., отм., бр. 15 от 2001 г.).

  Чл. 72. Когато получената услуга по чл. 61 от закона се използва както за облагаеми, така и за освободени доставки, за начисления данък лицето има право на частичен данъчен кредит.

  

Глава единадесета

ПРИХВАЩАНЕ, ПРИСПАДАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТ ЗА ПЕРИОДА -ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

 

   Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване по смисъла на чл. 76 от закона и същото лице има установени и неизплатени данъчни задължения към датата на подаване на справка-декларацията, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения данък за възстановяване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) В случай че до изтичането на данъчния период, през който регистрираното лице е подало справка-декларация с посочен данък за възстановяване, не се извърши прихващане, при което данъчната администрация изрично да посочи остатъка за приспадане по чл. 77, ал. 1, т. 1 от закона, се приема, че данъкът, който лицето следва да приспада през трите едномесечни периода, е декларираният от него данък за възстановяване в справка-декларацията.

  (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) Трите едномесечни данъчни периода по смисъла на чл. 77, ал. 1, т. 2 от закона започват да текат от началото на данъчния период, през който е подадена справката- декларация с посочен в нея данък за възстановяване.

  (4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) Приспадането по чл. 77, ал. 1, т. 2 от закона се извършва само с данъка за внасяне по Закона за данък върху добавената стойност, отразен в справки-декларациите, подавани в следващите три данъчни периода до неговото окончателно приспадане.

  (5) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) Ако данъкът не се приспадне изцяло и има остатък от него след трите едномесечни периода, този остатък се прихваща за погасяване на други установени и неизплатени данъчни задължения или се възстановява в срок до 45 дни от подаването на справка-декларацията за последния (третия) данъчен период.

  (6) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) Ако през трите едномесечни данъчни периода, през които се приспада от данъка за възстановяване, лицето подаде една или повече справка-декларации с посочен в тях нов данък за възстановяване и данъкът или остатъкът по ал. 1 и 2 не е приспаднат изцяло до края на трите едномесечни периода, посоченият нов данък за възстановяване се натрупва към неприспаднатата сума.

  (7) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) В случай че лицето е приспаднало изцяло остатъка по ал. 1 или данъка по ал. 2, преди да е изтекъл срокът от трите едномесечни периода, и в същия срок лицето отново декларира данък за възстановяване, за този данък, посочен в справка- декларацията, подадена за съответния данъчен период, започва да тече нов тримесечен срок и се прилага процедурата по предходните алинеи.

  (8) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) В случай че през трите едномесечни периода, през които лицето приспада остатъка по ал. 1 или данъка по ал. 2, след приспадане остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 74 от закона.

  Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) В случаите по чл. 77, ал. 1, т. 4 от закона регистрираното лице посочва в кл. 80 на справка-декларацията за последния от трите данъчни периода сумата на данъка, подлежащ на възстановяване в 45-дневен срок - остатъкът от данъка за възстановяване, който не е приспаднат по време на процедурата, и възникналият данък за възстановяване по време на процедурата.

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) В случаите по ал. 1 лицето е длъжно да подаде справка за извършеното приспадане по образец (приложение № 5) заедно със справка-декларацията за последния от трите данъчни периода от процедурата за приспадане.

  (3) В случаите на прекратяване на регистрацията по закона, ако лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 77 от закона, заедно със справка-декларацията за последния данъчен период се подава и справка за извършеното приспадане.

  (4) Данъчният орган може да изиска подаването на справка за извършено приспадане по ал. 2 и за други периоди.

  Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Ако за регистрирано лице са налице обстоятелствата по чл. 77, ал. 2 от закона, лицето упражнява правото си, като посочва в кл. 80 на справка-декларацията за периода данъка за възстановяване, който подлежи на възстановяване или прихващане в 45-дневен срок.

  (2) Ако през текуща процедура по приспадане по смисъла на чл. 77, ал. 1, т. 2 от закона регистрирано лице декларира данък за възстановяване и за лицето са налице обстоятелствата по чл. 77, ал. 2 от закона и лицето упражни правото си по тях, сумата на този данък не участва в процедурата по приспадане и се възстановява по реда на чл. 77, ал. 2 от закона.

  


Глава дванадесета

  КОРЕКЦИИ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

 

   Чл. 76. (1) Регистрирано лице, което е приспаднало изцяло като данъчен кредит сумата на начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки и услуги и впоследствие ги използва както за извършване на облагаеми доставки, така и на освободени доставки, извършва корекция на основание чл. 81, ал. 4 от закона, като начислява данък, чийто размер определя по следната формула:

С x ДС

Д = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ (1 - К),

100

  където:

  Д е сумата на начисления данък;

  С - първоначалната стойност на произведения, закупения или

придобития по друг начин актив или стойността на получената

услуга;

  ДС - данъчната ставка;

  К - коефициентът по чл. 68, определен на база изпълнените доставки

през годината, включваща данъчния период, през който лицето

използва стоката или услугата както за извършване на освободени,

така и за облагаеми доставки.

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Корекцията по ал. 1 се извършва през първия данъчен период след изтичане на годината, включваща първия данъчен период, през който лицето използва стоката или услугата както за извършване на освободени, така и за облагаеми доставки.

  Чл. 77. (1) За извършването на корекцията на ползвания данъчен кредит и начисляване на данък по реда на чл. 81 и 82 от закона се съставя протокол, който трябва да съдържа освен реквизитите по чл. 8, ал. 1 от Закона за счетоводството и:

  1. номер, дата;

  2. основание за извършване на корекцията;

  3. описание на стоката или услугата;

  4. размера на начисления данък при корекцията.

  (2) Начисляването на данъка по чл. 81 и 82 от закона се извършва, като протоколът по ал. 1 се отрази в справка-декларацията и дневника за продажбите за данъчния период, в който се съдържа датата, на която е извършена корекцията.

  

Глава тринадесета

ДОСТАВКИ НА СТОКИ ВТОРА УПОТРЕБА, НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, НА ПРЕДМЕТИ ЗА КОЛЕКЦИИ И НА АНТИКВАРНИ ПРЕДМЕТИ

 

   Чл. 78. Произведения на изкуството по смисъла на чл. 84, т. 2 от закона са стоките, посочени в приложение № 6.

  Чл. 79. (1) Регистрираните лица - дилъри, документират извършените от тях продажби на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики с издаването на опростени фактури и известия към опростени фактури.

  (2) Фактурите и известията към опростени фактури, както и доставките, за които не е издаден данъчен документ по ал. 1, се описват в дневника за продажбите за съответния период, без да се попълва аналитичната информация за тях в дневника.

  Чл. 80. (1) В края на всеки данъчен период дилърите начисляват данъка за извършените от тях доставки по глава деветнадесета от закона, като съставят протокол.

  (2) Протоколът по ал. 1 следва да включва следната информация:

  1. данъчен период;

  2. описание на стоката - втора употреба, произведението на изкуството, колекционерския предмет или антика;

  3. покупна цена на стоката по т. 2;

  4. продажна цена на стоката по т. 2;

  5. разлика между общата сума на продажните цени и общата сума на покупните цени;

  6. начислен данък.

  (3) За продажбите чрез публичен търг се изготвя отделен протокол.

  (4) Протоколите по ал. 2 и 3 се описват в дневника за продажбите за данъчния период, като се попълва и аналитичната информация за тях.

  Чл. 81. (1) За прилагането на чл. 89, ал. 2 регистрираното лице - дилър, подава годишна декларация (приложение № 7) до 15 април на годината, следваща тази, за която се подава.

  (2) В случаите когато ползваният през годината данъчен кредит по чл. 88, ал. 2 от закона превишава начисления данък през годината за доставките по глава деветнадесета от закона, регистрираното лице - дилър, дължи данък в размер на превишението.

  (3) Данъкът по ал. 2 се внася в републиканския бюджет в срок 3 месеца от подаването на годишната справка-декларация по ал. 1.

  Чл. 82. (1) Средният марж на дилъра се определя на база извършените доставки по глава деветнадесета от закона за последните 12 месеца преди датата на прекратяване на регистрацията на дилъра по следната формула:

ЦПро - ЦПок

СМ = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤,

ЦПок

  където:

  СМ е средният марж на дилъра, закръглен до седмия знак след

десетичната запетая;

  ЦПро - сумата на продажните цени на стоките втора употреба,

произведенията на изкуството, предметите за колекции и

антикварните предмети, предмет на доставки за периода;

  ЦПок - сумата на покупните цени на стоките втора употреба,

произведенията на изкуството, предметите за колекции и

антикварните предмети, предмет на доставки за периода.

  (2) Данъкът при прекратяването на регистрацията на дилър се определя по следната формула:

ЦПок x СМ x ДС

Д = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤,

100

  където:

  Д е дължимият данък по повод прекратяването на регистрацията на

дилъра за наличните стоки втора употреба, произведения на

изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;

  ЦПок - покупната цена на наличните стоки втора употреба,

произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни

предмети;

  СМ - средният марж, определен съгласно ал. 1;

  ДС - ставката на данъка, приложима за доставките по глава

деветнадесета.

  (3) Дилърът дължи данък по общия ред при прекратяване на регистрацията за наличните активи, за които не е начислен данък съгласно ал. 2.

  

Глава тринадесета "а"

(Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г., загл. попр., бр. 15 от 2000 г.)

  ДОСТАВКИ НА ИНВЕСТИЦИОННО ЗЛАТО

 

   Чл. 82а. Доставки, свързани с инвестиционно злато по смисъла на закона, са:

  1. доставки на инвестиционно злато, включително: доставки на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; сделки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне на правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато;

  2. услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка с доставка на инвестиционно злато.

  Чл. 82б. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 82в. В случаите, когато доставчикът желае да упражни правото си по чл. 91а, ал. 2 от закона, той посочва това, като включи в издадения данъчен документ за доставката текста "Тази доставка е облагаема и за нея е упражнено правото по чл. 91а, ал. 2 ЗДДС".

  Чл. 82г. В случаите по чл. 91а, ал. 5 от закона доставчикът задължително посочва, че данъкът за доставката се начислява от получателя, като включи в издадения данъчен документ за доставката текста "За тази доставка на основание чл. 91а, ал. 5 ЗДДС получателят следва да начисли данък върху добавената стойност в размер ..." и посочи размера на данъка.

  Чл. 82д. За доставките, свързани с инвестиционно злато, както и за доставките по чл. 91а, ал. 5, т. 1 регистрираните по закона лица съставят данъчни документи, които освен реквизитите, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за счетоводството, и чл. 94 или чл. 97 от закона, задължително следва да съдържат следната информация:

  1. описание на златото, достатъчно то да бъде идентифицирано, най-малко като: форма, тегло, чистота и др.;

  2. дата и адрес на физическата доставка на златото;

  3. име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност, на лицата, съставители на документа.

  

Глава тринадесета "б"

(Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г., в сила от 1.01.2002 г., загл. попр., бр. 15 от 2000 г., изм., бр. 15 от 2001 г., в сила от 1.01.2001 г.)

  ДОСТАВКИ НА ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

 

  Чл. 82е. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) (1) Данъкът при доставката на обща туристическа услуга в случаите по чл. 91д, ал. 1 от закона се определя по следната формула:

ДС x (ОС - ПокОб)

Д = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ ,

100 + ДС

  където:

  ОС е общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и еднократните разходи като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

  ПокОб - сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко, включително данъка по закона;

  ДС - съответната данъчна ставка.

  (2) Данъкът при доставката на обща туристическа услуга в случаите по чл. 91д, ал. 2 от закона се определя по следната формула:

0,35 х ДС х (ОС - ПокОб)

Д = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ ,

(100 + 0,35 х ДС)

  където:

  ОС е общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и еднократните разходи като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

  ПокОб - сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко, включително данъка по закона, но без тази част от него, която е с право на данъчен кредит на основание чл. 91е, ал. 2 от закона;

  ДС - съответната данъчна ставка.

  Чл. 82ж. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) В случаите по чл. 91з от закона освободената част от общата туристическа услуга се определя по следната формула:

  ОЧ = (ОС - ПокОб) х К,

  където:

  ОС е общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и еднократните разходи като комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

  ПокОб - сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко, включително данъка по закона, но без тази част от него, която е с право на данъчен кредит на основание чл. 91е, ал. 2 от закона;

  К - коефициент, определен на база получените от лицето доставки, от които туристът се възползва пряко, използвани за осъществяване на доставката на обща туристическа услуга, изчислен по следната формула и закръглен до седмия знак след десетичната запетая:

Пок

К = ¤¤¤¤¤¤ ,

ПокОб

  където:

  Пок е сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко, които са с място на изпълнение извън територията на страната;

  ПокОб - сумата, която е платена или ще бъде платена за всички получени от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко, включително данъка по закона, но без тази част от него, която е с право на данъчен кредит на основание чл. 91е, ал. 2 от закона.

  Чл. 82з. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) В случаите по чл. 91е, ал. 2 от закона туроператорът или туристическият агент отразява получените документи в дневника за покупки, като:

  1. частта от начисления данък, за която не възниква правото на данъчен кредит (35 на сто от начисления данък) се посочва в аналитичната информация по чл. 91, ал. 2, т. 2, буква "а";

  2. пълният размер на данъчната основа по доставката и частта от данъка, който е с право на пълен данъчен кредит (65 на сто от начисления данък), се посочва в аналитичната информация по чл. 91, ал. 2, т. 2, буква "б".

  Чл. 82и. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) (1) Туроператорите и туристическите агенти документират извършените от тях доставки на общи туристически услуги, включително получените авансови плащания по такива доставки, с издаването на опростени фактури и известия към опростени фактури.

  (2) Опростените фактури по ал. 1 се издават от регистрираното лице - доставчик, в срок до 5 дни от датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане) или датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а известията към опростени фактури по ал. 1 - в срок до 5 дни от изменението на общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката.

  (3) Фактурите и известията към опростени фактури по ал. 1 се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени, като се описват в дневника за продажбите, без да се попълва аналитичната информация за тях.

  Чл. 82к. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) (1) При възникване на данъчно събитие за доставката на обща туристическа услуга туроператорът или туристическият агент начисляват данъка за извършената от тях доставка на обща туристическа услуга, като съставят протокол най-късно до 5 дни от възникване на данъчното събитие.

  (2) Протоколът по ал. 1 трябва да отговаря на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и следва да съдържа следната информация за доставката на обща туристическа услуга:

  1. дата на възникване на данъчното събитие за доставката;

  2. описание на доставката;

  3. номер и дата на данъчните документи, издадени във връзка с доставката;

  4. общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и еднократните разходи като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

  5. описание на получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко; сумата, която е платена или ще бъде платена от туроператора или туристическия агент за тези доставки, включително данъка по закона; частта от данъка, която е с право на данъчен кредит на основание чл. 91е, ал. 2 от закона;

  6. данъчна основа на доставката;

  7. начислен данък за доставката.

  (3) В случай на изменение на данъчната основа на доставката, за която е издаден протокол по ал. 2, корекцията се извършва в 5-дневен срок от възникване на изменението, като се издава протокол за корекция, който отговаря на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и съдържа:

  1. номера и датата на протокола, който се коригира;

  2. основанието за изменението на данъчната основа на доставката;

  3. корекцията в данъчната основа и данъка за доставката.

  (4) Протоколите по ал. 2 и 3 се отразяват в счетоводството и се описват в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като се попълва и аналитичната информация за тях.

  Чл. 82л. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 82е - 82к не се прилагат, ако доставчикът се е възползвал от правото си по чл. 91к, ал. 1 от закона.

  (2) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) В случаите по чл. 91к, ал. 4 и 5 от закона, когато данъкът се счита за включен в договорената цена, размерът му се определя по следната формула:

0,35 х ДС х Ц

Д = ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ ,

(100 + 0,35 х ДС)

  където:

  Ц е договорената цена с включен данък;

  ДС - съответната данъчна ставка.

  Чл. 82м. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2002 г., изм., бр. 29 от 2003 г.) (1) За доказване на доставките по чл. 91д, ал. 2 и чл. 91к, ал. 4 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. лиценз за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност;

  2. договор за организирано пътуване с чуждестранно лице, което не е регистрирано по закона;

  3. копие от туристическите ваучери;

  4. копие от регистъра на настанените туристи.

  (2) За доказване на доставките по чл. 91к, ал. 5 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

  1. договор за предоставяне на основни туристически услуги с чуждестранен туроператор, който не е регистрирано по закона лице;

  2. копие от туристическите ваучери;

  3. копие от регистъра на настанените туристи.

  

Глава четиринадесета

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДАНЪК ПО СИЛАТА НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ, СПОГОДБИ, КОНВЕНЦИИ И ДРУГИ ПОДОБНИ

 

  Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г.) (1) Лицето, основен изпълнител по договора по ал. 2, т. 3, подава писмено искане за потвърждаване наличието на основание за ползване на режима по чл. 92 от закона до териториалната данъчна дирекция - София.

  (2) Искането по ал. 1 трябва да съдържа:

  1. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) наименование, дата на обнародване, дата на влизане в сила на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., в които е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект;

  2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) наименование на програмата или проекта, във връзка с които се осъществяват доставките, за които се иска потвърждаване на наличието на основанията за ползване на режима по чл. 92 от закона;

  3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) оригинал или заверено копие на договора, сключен в изпълнение на програма или проект, по т. 2, съгласно който данъчнозадълженото лице е основен изпълнител, а възложител е координиращият орган;

  4. наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ и номер от Националния данъчен регистър на данъчнозадълженото лице - основен изпълнител по договора по т. 3;

  5. наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ и номер от Националния данъчен регистър на координиращия орган по т. 3, а когато същият е чуждестранно лице - наименование, седалище и адрес на управление.

  (3) В 14-дневен срок от получаване на искането териториалната данъчна дирекция - София, изпраща до данъчнозадълженото лице потвърждение, че са налице основания за ползване на режима по чл. 92 от закона.

  (4) Координиращ орган по смисъла на тази глава е българско или чуждестранно юридическо лице или организация, което е получател на доставки на стоки и/или услуги по договора по ал. 2, т. 3 и изпълнява програма или проект, финансиран със средства в изпълнение на международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др.

  (5) Статутът на координиращ орган по ал. 4 се удостоверява в териториалната данъчна дирекция - София, с писмен документ, подписан от лицата, определени от всяка от държавите да изпълняват съответния международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др.

  (6) Основен изпълнител по смисъла на тази глава е лице, което е доставчик на стоки и/или услуги по договора по ал. 2, т. 3, по който координиращият орган е възложител.

  Чл. 83а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2001 г., изм., бр. 43 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г.) (1) Освобождаване на основание чл. 92, ал. 2 от закона се допуска само ако в съответния международен договор е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект по отношение на частта, която не се финансира от републиканския или общинския бюджет.

  (2) Освобождаване на основание чл. 92 от закона се допуска само по отношение на доставки, извършени от основния изпълнител (и).

  Чл. 83б. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Лицата, определени от съответната държава да изпълняват съответния международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., удостоверяват с документ това обстоятелство пред териториална данъчна дирекция - София.

  (2) До 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие на календарната година, лицата по ал. 1 или координиращите органи, по смисъла на чл. 83, ал. 4, представят в териториална данъчна дирекция - София, информация:

  1. за сключените през съответния период договори по чл. 83, ал. 2, т. 3 заедно с данните по чл. 83, ал. 2 за страните по всеки един от договорите, както и наименованието на програмата или проекта, в изпълнение на който са сключени;

  2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) за лицата, които са упълномощени да подписват договори или да извършват плащания по програма или проект;

  3. обща стойност на договорените и изплатените средства по сключените договори по чл. 83, ал. 2, т. 3 за покупка на стоки и услуги в България, както и за всеки един договор поотделно;

  4. (нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) за начина на финансиране на доставките.

  Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 15 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., отм., бр. 29 от 2003 г.).

  

Глава петнадесета

  ДАНЪЧНИ ДОКУМЕНТИ

 

   Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., отм., бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 86. (1) Бланките на данъчните документи трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:

  1. пореден номер;

  2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;

  3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) наименование, БУЛСТАТ и номер от НДР на лицето, което ще ги издава.

  (2) Номерата на бланките и данъчните документи са нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на бланките се допуска само в случаите, когато данъчните документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на една и съща бланка или документ носят един и същ номер.

  (3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Номерацията на бланките на документите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година. При изчерпване на възможните номера лицето/клонът, след като писмено уведоми териториалната данъчна дирекция, започва номерирането отново от "0000000001".

  (4) Ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него данъчни документи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.

  (5) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на бланки (формуляри) регистрираното лице незабавно писмено уведомява териториалната данъчна дирекция за номерата им, като посочва и обстоятелствата, при които са били откраднати, загубени, повредени или унищожени.

  (6) Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето.

  (7) Регистрираните лица съхраняват, използват и отчитат бланките (формулярите) по реда, предвиден за съхраняване и отчитане на документи в Закона за счетоводството.

  Чл. 87. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2001 г., отм., бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 88. (1) Данъчни фактури и известия към тях може да издава само изпълнител по доставка, който е регистрирано лице.

  (2) Данъчна фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.

  (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) Оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя по доставката. Регистрираното лице има право да приспада данъчен кредит за доставки, за които притежава оригинала на данъчната фактура, с изключение на случаите по ал. 4.

  (4) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 15 от 2001 г.) При изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на данъчен документ регистрираното лице може да упражни своето право на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.

  

Глава шестнадесета

  ДРУГИ ДОКУМЕНТИ

 

   Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 29 от 2003 г.) Справка-декларацията за всеки данъчен период по чл. 100 от закона се изготвя по образец (приложение № 8).

  (2) Справка-декларацията за всеки данъчен период се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява.

  (3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Регистрираното лице представя в териториалната данъчна дирекция заедно със справка-декларацията за периода копие от дневника за продажбите и копие от дневника за покупките в частта им, включваща всички документи, отнасящи се за съответния данъчен период, на хартиен носител и тази информация на магнитен носител.

  (4) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Документите и магнитните носители по ал. 3 се подават в териториалната данъчна дирекция лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.

  (5) Не се допуска подаването на документите и магнитните носители по ал. 3 по пощата.

  (6) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Алинеи 3 - 5 не се прилагат в случаите по чл. 104, ал. 6 от закона.

  Чл. 89а. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) (1) Ако за данъчен период броят на включените от регистрираното лице документи в дневника за продажбите е над 5000 и сумата на данъчните основи на облагаемите доставки за този период на лицето е над 1 000 000 лв., регистрираното лице има право да не подаде копие от дневника за продажбите и копие от дневника за покупките на хартиен носител.

  (2) Правото по ал. 1 се упражнява, като регистрираното лице писмено заяви това пред директора на съответната териториална данъчна дирекция в срока за подаване на справка-декларацията за съответния данъчен период.

  Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 29 от 2003 г.) Годишната справка-декларация по чл. 101 от закона се изготвя по образец (приложение № 9).

  (2) Годишната справка-декларация се подава и в случаите, когато данък не се внася или не се възстановява.

  (3) Когато в годишната справка-декларация е посочена сума за внасяне, същата се внася в срок 3 месеца от датата на подаване на годишната справка- декларация. Сумата на данъка за внасяне по годишната справка-декларация не участва в процедура по приспадане по чл. 77, ал. 1 от закона.

  (4) Когато в годишната справка-декларация е посочена сума за възстановяване, същата се възстановява на лицето не по-късно от 3 месеца от датата на подаване на годишната справка-декларация. Сумата от данъка за възстановяване по годишната справка-декларация не участва в процедурата по приспадане по реда на чл. 77, ал. 1 от закона и не може да бъде възстановявана по реда на чл. 77, ал. 2 от закона.

  (5) Лицата, на които е прекратена регистрацията по закона към края на годината, не подават годишна справка-декларация.

  Чл. 91. (1) Регистрираните лица водят задължително отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, независимо от вида и формата на счетоводството.

  (2) Доставките, по които лицето е получател, вносът на стоки, както и другите случаи на право на данъчен кредит се отразяват в дневник за покупките, който осигурява:

  1. обща информация:

  а) вид и номер на документа, издаден за доставката (вноса);

  б) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) име, БУЛСТАТ и номер от НДР на изпълнителя по доставката;

  в) предмет на доставката;

  г) обща стойност на доставката, включваща данъчната основа и данъка;

  д) акциз, включен в данъчната основа на доставката;

  2. аналитична информация:

  а) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) данъчна основа на освободените доставки, доставките с нерегистрирани лица, доставките по чл. 62 от закона, както и данъчната основа и данъка за доставките и вноса без право на данъчен кредит;

  б) данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит и сумата на данъка;

  в) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) данъчна основа на доставките и вноса с право на частичен данъчен кредит и начисленият данък (включително и в случаите по чл. 61 от закона).

  (3) Доставките, по които лицето е изпълнител, износът на стоки, както и другите случаи на начисляване на данък се отразяват в дневник за продажбите.

  (4) Дневникът за продажбите осигурява:

  1. обща информация:

  а) вид и номер на документа;

  б) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) име, БУЛСТАТ и номер от НДР на получателя;

  в) предмет на доставката;

  г) обща стойност на доставката, включваща данъчната основа и данъка;

  д) акциз, включен в данъчната основа на доставката;

  2. аналитична информация:

  а) (доп. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., изм., бр. 15 от 2001 г.) данъчната основа на облагаемите доставки (включително доставките по чл. 62 от закона), както и доставките, за които е упражнено правото по чл. 91а, ал. 2 от закона с изключение на износа и сумата на данъка;

  б) (доп. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) данъчна основа на износа и доставките по чл. 92 от закона;

  в) данъчна основа на освободените доставки с изключение на:

  - получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки;

  - доставките по прехвърляне на предприятия по смисъла на чл. 44 от закона;

  - доставките по повод безвъзмездното разпореждане с активи от държавата или общините по смисъла на чл. 46 от закона;

  - правните действия по обезпечаване на вземания по смисъла на чл. 47 от закона;

  - даренията по чл. 49 от закона;

  г) (изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) начислен данък в други случаи, предвидени от закона - чл. 58а, 61, 81 и 82 от закона.

  (5) Регистрите по ал. 1 се завеждат в началото на всяка година или на датата на регистрацията по закона.

  (6) Регистрите по ал. 1 се приключват в края на всяка година или на датата на прекратяването на регистрацията по закона.

  (7) Информацията от регистрите се използва за попълване на справки- декларациите по закона.

  Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Регистрираните лица предоставят в териториалната данъчна дирекция по регистрацията си информацията от дневника за покупките и дневника за продажбите в частта им, включваща всички документи, издадени или получени през съответния данъчен период, на магнитен носител по параметри, определени в приложение № 10.

  (2) Данъчните служби не приемат магнитни носители, които не отговарят на посочените в приложение № 10 параметри.

  (3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) За удостоверяването на приемането или отказа от приемането на магнитния носител териториалната данъчна дирекция изготвя протокол.

  (4) Ако не е издаден протокол, удостоверяващ приемането, се смята, че регистрираното лице не е подало информацията от дневниците си на магнитен носител.

  Чл. 93. (1) Всяко данъчнозадължено лице, извършващо доставки в търговски обект, със започване дейността на обекта, е длъжно да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство от одобрен за страната тип.

  (2) Доставчикът е длъжен да регистрира и отчита доставките, извършвани в търговския обект, чрез издаването на фискална касова бележка от фискалното устройство независимо от издаването на друг данъчен документ за доставката.

  (3) За доставките, регистрирани и отчетени с фискална касова бележка, по които е получател физическо лице, което не е търговец, данъчен документ се издава само при поискване. Във всички останали случаи издаването на данъчен документ е задължително.

  (4) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Ако за доставка в търговски обект доставчикът не издаде касова бележка, получателят може да уведоми писмено за това териториалната данъчна дирекция по местонахождение на обекта. Териториалната данъчна дирекция следва да извърши данъчна проверка в 15-дневен срок от постъпването на уведомлението.

  (5) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Доставчикът изготвя за всеки от търговските обекти в края на деня отчет за продажбите. В отчета за продажбите се описват:

  1. съкратеният отчет на фискалната памет за деня от всяко фискално устройство в търговския обект;

  2. сумите от доставките, документирани с касови бележки от кочан, ако има издадени такива през деня; и

  3. с отрицателен знак - данъчните документи за доставките, за които едновременно са издадени фискална касова бележка и данъчен документ.

  (6) Доставчикът отразява в дневника за продажбите отчетите за продажбите по ал. 5 за всеки търговски обект.

  

Глава седемнадесета

  СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ЗАПИСВАНЕ НА ДАНЪКА

 

   Чл. 94. (1) Регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.

  (2) Документация и отчетност се води както за облагаемите и освободени доставки със стоки и услуги, така и за вноса на стоки.

  Чл. 95. (1) Клоновете на регистрираното лице водят отчетност и поддържат документацията като самостоятелно регистрирано лице, без да се разчитат с бюджета.

  (2) Разчитането с бюджета за данък върху добавената стойност се извършва от регистрираното лице.

  (3) Клоновете на чуждестранните лица се разчитат с бюджета самостоятелно.

  (4) Клоновете предоставят на регистрираното лице необходимата информация за попълване на справка-декларацията за периода и информацията за магнитните носители.

  Чл. 96. (1) Регистрираните лица отразяват документите по извършените доставки, начисления данък и извършения износ в счетоводството си и в дневника за продажбите на датата, на която са издадени.

  (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Регистрираните лица отразяват документите по получените доставки, ползвания данъчен кредит и осъществения внос в счетоводството си и дневника за покупките на датата, на която са получени, но не по-късно от третия данъчен период след издаването на документа.

  (3) Регистрираните лица определят резултата за съответния данъчен период въз основа на документите, които се отнасят за този данъчен период.

  (4) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  

Глава осемнадесета

  РЕГИСТРАЦИЯ

 

   Чл. 97. (1) Не могат да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност лица, които нямат обща данъчна регистрация.

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) При регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност не се издава нов БУЛСТАТ или нов номер от НДР.

  Чл. 98. Всички данъчнозадължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия, а регистрираните по закона лица - и за предходните 18 месеца преди текущия:

  1. облагаемия си оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2 от закона;

  2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) общия си облагаем оборот по смисъла на чл. 110, ал. 2 от закона.

  Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 29 от 2003 г.) Ако облагаемият оборот на данъчнозадълженото лице за последните 12 месеца преди текущия превиши 50 хил. лв., лицето задължително подава заявление за регистрация в териториалната данъчна дирекция в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец, през който е достигнат облагаемият оборот.

  (2) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  Чл. 101. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Ако общият облагаем оборот на данъчнозадълженото лице за последните 12 месеца преди текущия превиши 50 хил. лв., лицето по желание може да подаде заявление за регистрация в едномесечен срок от изтичането на календарния месец, през който е достигнат общият облагаем оборот.

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Данъчнозадълженото лице може да подаде заявлението по ал. 1 и преди изтичането на календарния месец, ако общият му облагаем оборот превиши 50 хил. лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца.

  Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  Чл. 103. (1) (Предишен текст на чл. 103 - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Заявлението за регистрация по чл. 111, ал. 1 от закона се подава по образец - приложение № 11.

  (2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Към заявлението за регистрация се прилагат следните документи:

  1. справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;

  2. (отм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.);

  3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) искане за откриване на "ДДС-сметка".

  (3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) В случаите на регистрация на основание чл. 121 от закона към заявлението за регистрация се прилагат и:

  1. удостоверение от компетентните данъчни власти за актуална данъчна регистрация в чужбина на чуждестранното лице и превод от него;

  2. оригинал на нотариално заверен в страната договор между чуждестранното лице и акредитирания представител по повод възлагането му на задълженията по чл. 123, ал. 2 и 3 от закона;

  3. удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето - акредитиран представител, или копие от документите за самоличност, ако той е физическо лице;

  4. (отм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.);

  5. (отм. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.).

  (4) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) В случаите на регистрация на основание чл. 124, ал. 1 от закона към заявлението за регистрация се прилагат и:

  1. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето, ако лицето е местно;

  2. заверено копие от дружествения договор, устава или друг устройствен акт на юридическото лице;

  3. (нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) други документи, удостоверяващи ефективно внесения основен капитал на лицето.

  (5) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2001 г., изм., бр. 29 от 2003 г.) В случаите на регистрация на основание чл. 124а от закона към заявлението за регистрация се прилага и потвърждението, издадено по реда на чл. 83.

  (6) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2001 г.) Чуждестранните лица - основни изпълнители по международни договори, се регистрират на територията на страната при условията на чл. 121 от закона.

  (7) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г., предишна ал. 5, изм., бр. 15 от 2001 г.) В случаите на регистрация на основание чл. 125 от закона към заявлението за регистрация се прилага и:

  1. копие от съдебното решение за вписването в търговския регистър на прехвърлянето или преобразуването, или

  2. копие от акта, на основание на който е учредено или възникнало юридическото лице, в случаите, когато актът е различен от съдебно решение.

  Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  Чл. 105. В срок 7 дни от подаването на заявлението за регистрация данъчният орган е длъжен да извърши проверка на декларираните обстоятелства в заявлението за регистрация и приложените документи към него.

  Чл. 106. (1) Удостоверението по чл. 113, ал. 1 от закона се изготвя по образец - приложение № 12.

  (2) Удостоверението по чл. 113, ал. 4 от закона се изготвя по образец - приложение № 13.

  Чл. 107. (1) Заявлението за прекратяване на регистрацията по чл. 119, ал. 1 от закона се подава по образец - приложение № 14.

  (2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

  1. справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци, за последните 18 месеца преди текущия;

  2. справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;

  3. протокол-опис за начисляване на данък при прекратяване на регистрацията по закона за наличните активи към момента на прекратяване на регистрацията по образец - приложение № 15;

  4. удостоверението(ята) за регистрация по чл. 113, ал. 1 от закона.

  (3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) В случаите на прекратяване на регистрацията на основание чл. 117, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от закона към заявлението за прекратяване на регистрацията се прилага и копие от съдебно решение, удостоверяващо възникването на обстоятелствата за прекратяване на регистрацията.

  (4) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) В случаите на прекратяване на регистрацията на основание чл. 117, ал. 2, т. 4 и 6 от закона към заявлението за прекратяване на регистрацията се прилага и декларация за преустановяване на независимата икономическа дейност.

  Чл. 108. (1) Всяко чуждестранно лице може да възложи на лице, отговарящо на изискванията на чл. 123, ал. 1 от закона, да го представлява във всички данъчни правоотношения, възникнали на основание на закона.

  (2) Възлагането се извършва чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите.

  Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) При регистрация на чуждестранно лице на основание чл. 121 от закона заявлението за регистрация се подава в териториалната данъчна дирекция, където е регистрирано чуждестранното лице, съгласно общата данъчна регистрация.

  Чл. 110. (1) При регистрация на чуждестранно лице на основание чл. 121 от закона заявлението за регистрация и приложените документи се подават лично от акредитирания представител - физическо лице, или, в случаите, когато акредитираният представител е юридическо лице - от представляващия юридическото лице.

  (2) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.).

  Чл. 111. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Акредитираният представител е длъжен незабавно да уведоми териториалната данъчна дирекция, в която е регистрирано чуждестранното лице, ако настъпят обстоятелства, които водят до невъзможност акредитираният представител да изпълнява задълженията си по чл. 123, ал. 2 и 3 от закона.

  (2) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията на чуждестранното лице, възникнали от датата, от която акредитираният представител е приел задълженията по чл. 123 от закона, до 5 години след като е престанал да изпълнява задълженията по чл. 123 от закона, а когато чуждестранното лице е определило друг акредитиран представител - до датата, на която другият акредитиран представител е приел да изпълнява задълженията по чл. 123 от закона.

Глава деветнадесета

  ДАНЪЧНИ РЕГИСТРИ

 

   Чл. 112. Данъчните регистри по чл. 127 от закона съдържат следната информация:

  1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) БУЛСТАТ и номер от НДР на регистрираното лице;

  2. наименование на регистрираното лице;

  3. дата на регистрация по закона;

  4. дата на прекратяване на регистрацията по закона;

  5. друга допълнителна информация за регистрираното лице.

  

Глава двадесета

ДОСТАВКИ НА СПИРТНИ НАПИТКИ, ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ И ТЕЧНИ ГОРИВА В СВОБОДНИТЕ ЗОНИ, СВОБОДНИТЕ СКЛАДОВЕ И ОБЕКТИ, ЛИЦЕНЗИРАНИ ЗА ВАЛУТНА ТЪРГОВИЯ

 

   Чл. 113. (1) При поставяне на спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в качеството им на чуждестранни стоки по смисъла на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане под митнически режими с отложено плащане данък върху добавената стойност се обезпечава по реда на чл. 60 от закона.

  (2) Продажбата на спиртни напитки и тютюневи изделия в търговски обекти, лицензирани за валутна търговия, е износ само за случаите, при които такъв режим е регламентиран със Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.

  (3) Износът по ал. 2 се доказва с документите, предвидени за доказване на износ по смисъла на Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.

  (4) Зареждането с течни горива в търговските обекти, лицензирани за валутна търговия, на превозни средства, извършващи международен превоз, се смята за износ, когато такъв режим е регламентиран със Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.

  (5) Износът по ал. 4 се доказва с документите, предвидени за доказване на износ по смисъла на Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане.

  

Глава двадесет и първа

  (Нова - ДВ, бр. 63 от 2002 г.)

  "ДДС-СМЕТКА"

 

   Чл. 114. (1) "ДДС-сметка" е банкова сметка:

  1. в левове;

  2. с един титуляр, който е регистрирано по закона лице;

  3. открита в търговска банка, приела да обслужва "ДДС-сметки" по реда и условията на този правилник и заявила това писмено пред главния данъчен директор; списъкът на търговските банки, приели да обслужват "ДДС-сметки" и заявили това пред главния данъчен директор, е публичен;

  4. открита с разрешението на данъчната администрация и управлявана съгласно разпоредбите на този правилник;

  5. за която в договора за откриване и водене на сметката титулярят безусловно, безсрочно и неотменяемо се е съгласил:

  а) на основание чл. 52, ал. 4 от Закона за банките търговската банка да предоставя на данъчната администрация цялата информация за движението и наличностите по тази сметка;

  б) да бъде водена при съобразяване с изискванията на този правилник;

  в) при закриване на сметката наличността по нея да бъде преведена служебно от банката в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция по регистрация на титуляря на сметката;

  6. означена с номер, установен по правилата на действащия стандарт, от който е видно, че съответната банкова сметка е "ДДС-сметка".

  (2) За търговските банки, които са регистрирани по закона лица, за "ДДС-сметка" се приема определената от съответната търговска банка вътрешна разчетна сметка, по която се отчитат платеният и полученият данък върху добавена стойност. По отношение на тези сметки не се прилагат разпоредбите на ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 115 - 119.

  (3) За бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за счетоводството, които са регистрирани по закона лица, за "ДДС-сметка" се приема съответната банкова сметка, по която получават или от която плащат данък върху добавена стойност. По отношение на тези сметки не се прилагат разпоредбите на ал. 1, т. 3 - 5 и чл. 115 - 120.

  (4) Суми, преведени от "ДДС-сметка" по сметка по ал. 2 и 3, на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, или без основание, се връщат от съответната търговска банка или бюджетното предприятие по "ДДС-сметка" на платеца.

  Чл. 115. (1) "ДДС-сметка" се открива при условията и по реда за откриване на банкова сметка след издаване от данъчната администрация на разрешение за откриване на "ДДС-сметка".

  (2) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Разрешението за откриване на "ДДС-сметка" се издава от данъчната администрация в 3-дневен срок от подаване от регистрираното лице на писмено искане за това, а при регистрация на лицето - от датата на регистрация.

  (3) В искането задължително се посочват наименованието на търговската банка, наименованието, адресът и банковият код на нейния клон, в който лицето желае да открие "ДДС-сметка".

  (4) Разрешението се връчва на регистрираното лице, а търговската банка, посочена в искането, се уведомява писмено от данъчната администрация за издаденото разрешение в 3-дневен срок от издаването му.

  (5) Регистрираното лице може да открие "ДДС-сметка" до 15 дни след датата на издаване на разрешението.

  (6) Търговската банка не може да сключи договор за откриване на "ДДС- сметка", преди да е получила писмено уведомлението от данъчната администрация за издаденото разрешение за откриване на "ДДС-сметка" или след срока по ал. 5.

  (7) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Разрешение по този член не се издава, когато по инициатива на съответната търговска банка се закрива действаща "ДДС-сметка" и се открива нова "ДДС-сметка", на същия титуляр в същата търговска банка.

  Чл. 116. (1) "ДДС-сметка" се закрива при условията и по реда за закриване на банкова сметка.

  (2) "ДДС-сметката" се закрива и при прекратяване на регистрацията по закона на титуляря.

  (3) В случаите по ал. 2 данъчната администрация писмено уведомява съответната търговска банка за прекратяване на регистрацията на лицето. В този случай банката е длъжна да закрие "ДДС-сметката" на съответното лице най-късно в първия работен ден след датата, на която получи уведомлението.

  (4) Наличното салдо по "ДДС-сметката" към датата на закриването й се превежда служебно от банката в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция по регистрация на титуляря на сметката.

  Чл. 117. (1) "ДДС-сметката" се използва единствено за плащания на данък върху добавената стойност.

  (2) По "ДДС-сметката" могат да постъпват суми само от:

  1. "ДДС-сметки" на други лица или от други "ДДС-сметки" на същото лице;

  2. банкови сметки на титуляря на "ДДС-сметката" в същия клон на търговската банка;

  3. (нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) банкови сметки на бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за счетоводството, които не са регистрирани по закона лица.

  (3) От "ДДС-сметката" могат да се извършват плащания само към:

  1. "ДДС-сметки" на други лица или към други "ДДС-сметки" на същото лице;

  2. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) към републиканския бюджет за данък върху добавената стойност за задължения на титуляря на "ДДС-сметката" или в случаите на чл. 64, ал. 3 от закона.

  (4) По "ДДС-сметката" не могат да се внасят и от нея не могат да се теглят суми в брой.

  (5) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) В случаите на плащания от "ДДС-сметка" към "ДДС-сметка" на друго лице в банковите документи за нареждане на плащането задължително се посочват:

  1. номерът и датата на издаване на данъчния документ, въз основа на който се извършва плащането; когато се извършва плащане по повече от един данъчен документ, в банковите документи за нареждане на плащането се посочват номерата и датите на всички данъчни документи, по които се извършва плащането, или номерът и датата на последно издадения данъчен документ и общо броят на данъчните документи, по които се извършва плащането;

  2. основанието и датата на възникване на данъчното събитие за доставката, когато към датата на плащането все още не е издаден данъчен документ;

  3. основанието за плащането - в случай на връщане на преведени суми по чл. 64, ал. 3 от закона.

  (6) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Търговските банки не могат да извършват наредени от техни клиенти плащания, които не отговарят на условията в ал. 3, 4 и 5 или чл. 116, ал. 4.

  Чл. 118. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г.).

  Чл. 119. Наличните по "ДДС-сметка" суми могат да се освободят в полза на титуляря на сметката, като се преведат в републиканския бюджет на основание чл. 117, ал. 3, т. 2 и се прихванат или възстановят по реда на чл. 112 от Данъчния процесуален кодекс. По този ред се прихващат или възстановяват и постъпилите в републиканския бюджет суми на основание чл. 116, ал. 4.

  Чл. 120. (1) Търговските банки предоставят на данъчната администрация информация за откритите и закритите "ДДС-сметки" в 7-дневен срок от откриването/закриването им.

  (2) Търговските банки предоставят на данъчната администрация информация за движението и наличността по откритите при тях "ДДС-сметки" за всеки календарен месец в срок до 14 дни от изтичането му.

  (3) Информацията по ал. 1 и 2 се предоставя от търговските банки на данъчната администрация при условия и по ред, определени от главния данъчен директор.

  (4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) При непредоставяне в срок на информацията по предходните алинеи или при предоставяне на непълна или неточна информация данъчен орган, упълномощен за това от главния данъчен директор, може да отнеме правото на търговска банка да обслужва "ДДС-сметки" за срок една година. Това право се отменя с данъчен акт, който се обжалва по реда на Данъчния процесуален кодекс. В срок до 1 месец след отнемане на правото съответната търговска банка е задължена да закрие всички обслужвани от нея "ДДС-сметки".

 

  ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

  § 1. До обнародването на наредбата, предвидена в § 11, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на закона, се прилага Инструкция № 3 от 1994 г. за реда за възстановяване на данъка върху добавената стойност на дипломатическите представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал, издадена от министъра на финансите и министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 64 от 1994 г.; попр., бр. 67 от 1994 г.; изм., бр. 103 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г.; изм., бр. 97 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1998 г.; попр., бр. 60 от 1998 г.).

  § 2. До обнародването на наредбата, предвидена в § 11, ал. 1, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на закона, се прилага Наредба № 6 от 1997 г. за реда на издаване на документ (касова бележка) от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти с използването на електронни касови апарати с фискална памет или електронни системи с фискална памет, които са регистрирани, одобрени и въведени в експлоатация, издадена от министъра на финансите (ДВ, бр. 62 от 1997 г.).

  § 3. До обнародване на този правилник се прилагат образците на документите, регламентирани с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 17 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1994 г.; изм., Решение № 3 на ВС на РБ от 19.IV.1995 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г.; изм., бр. 91 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 12 от 1998 г.; попр., бр. 13 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1998 г.).

  § 4. До обнародване на този правилник за доставките на наличните и установените с извършената инвентаризация към 31.ХII.1998 г. спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в търговските обекти, лицензирани за валутна търговия в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и в търговските обекти в свободните зони, условията по чл. 113 за износ се считат за изпълнени.

  § 5. Регистрираните лица по Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г., бр. 15, 89, 93 и 153 от 1998 г.) се приемат за регистрирани и по Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

  § 6. За регистрираните лица, за които е започнала и не е завършила към 1.I.1999 г. процедура по приспадане по реда на чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (в сила до 31.ХII.1998 г.) продължава процедурата по приспадане по реда на чл. 77, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (в сила от 1.I.1999 г.).

  § 7. При изменение на стойността на сделки с дата на изпълнение до 31 декември 1998 г. включително, определена съгласно Закона за данък върху добавената стойност (в сила до 31.ХII.1998 г.), се издават известия (данъчни и към опростени фактури), като при издаването на документите следва да се прилагат ставката на данъка и режимът на облагане, които са в сила към датата на изпълнение на сделката съгласно Закона за данък върху добавената стойност (в сила до 31.ХII.1998 г.).

  § 8. Подаваните магнитни носители до 31 март 1999 г. с информация от дневника за продажбите и дневника за покупките на магнитен носител (дискета) следва да отговарят на параметрите, определени в приложение № 12 към Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. Подаваните магнитни носители след 31 март 1999 г. следва да отговарят на параметрите, определени в приложение № 10.

  

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

  към Правилника за изменение и допълнение на

  Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

  (ДВ, бр. 55 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

 

  § 4. Този правилник се издава на основание § 4, ал. 2 от Закона за деноминация на лева (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 30 от 1999 г.).

  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Правилника за изменение и допълнение

  на Правилника за прилагане на Закона за

  данък върху добавената стойност

  (ДВ, бр. 9 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.,

  попр., бр. 15 от 2000 г., изм., бр. 15 от 2001 г.,

  в сила от 1.01.2001 г.)

 

  § 54. За целите на закона и този правилник, общата данъчна регистрация по Закона за данъчното производство се приравнява на общата данъчна регистрация по Данъчния процесуален кодекс.

  § 55. До обнародване на този правилник се прилагат образците на документите, регламентирани с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г., изм. и доп., бр. 55 от 1999 г.).

  § 56. Подаваните магнитни носители до 31 март 2000 г. с информация от дневника за продажбите и дневника за покупките на магнитен носител (дискета) следва да отговарят на параметрите, определени в приложение № 10 към Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г., изм. и доп., бр. 55 от 1999 г.). Подаваните магнитни носители след 31 март 2000 г. следва да отговарят на параметрите, определени в приложение № 10.

  § 57. (Попр. - ДВ, бр. 15 от 2000 г., изм., бр. 15 от 2001 г.) Този правилник влиза в сила от 1.I.2000 г., с изключение на § 4, който влиза в сила от 1.I.2001 г., и глава тринадесета "б" от § 22, която влиза в сила от 1.I.2002 г.

  

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

  към Правилника за изменение и допълнение

  на Правилника за прилагане на Закона за

  данък върху добавената стойност

  (ДВ, бр. 15 от 2001 г., в сила от 1.01.2001 г.)

  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  § 26. До обнародване на този правилник се прилагат образците на документите, регламентирани с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 15 от 2000 г.).

  § 27. За представяне на извършеното приспадане на данъка за възстановяване, отнасящ се за данъчните периоди до 31 декември 2000 г., се използва образецът на приложение № 5 към чл. 74, ал. 2, регламентиран с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 15 от 2000 г.).

  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

  към Правилника за изменение и допълнение

  на Правилника за прилагане на Закона за

  данък върху добавената стойност

  (ДВ, бр. 63 от 2002 г., в сила от 28.06.2002 г.)

 

  § 13. (1) Разпоредбите на чл. 91г - 91л от закона се прилагат по отношение на всички доставки, чието фактическо изпълнение е започнало след 1 януари 2002 г.

  (2) По отношение на доставките, чието фактическо изпълнение е започнало след 1 януари 2002 г., до датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс (ДВ, бр. 45 от 2002 г.), както и по отношение на доставките, по които е получено авансово плащане (цялостно или частично) преди 1 януари 2002 г., се прилагат разпоредбите на чл. 91г - 91и от закона, като данъчнозадължените лица могат да изберат прилагането на чл. 91к от закона, като декларират това писмено пред териториалната данъчна дирекция по регистрацията си.

  (3) По отношение на доставките по ал. 2 данъчнозадължените лица привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на чл. 91г - 91л от закона, като упражнят правото си по чл. 91к от закона, а регистрираните лица - и начислят данък и коригират размера на ползвания данъчен кредит в съответствие с чл. 91г - 91л от закона по реда, предвиден по ал. 6 и 7, най-късно до 5 дни от:

  1. датата, на която туристът се възползва за пръв път от доставката - в случаите, когато са приложими чл. 91г - 91и от закона;

  2. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата - в случаите, когато е приложим чл. 91к от закона.

  (4) Ако сроковете по ал. 3 са изтекли към датата на обнародване на този правилник, данъчнозадължените лица привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на чл. 91г - 91л от закона, по реда на ал. 3 най-късно до 31 декември 2002 г.

  (5) За доставките, по които е получено авансово плащане (цялостно или частично) преди 1 януари 2002 г., се начислява данък по реда на ал. 3 само по отношение на тази част от полученото авансово плащане, по която е налице фактическо изпълнение.

  (6) Начисляването на данъка в съответствие с разпоредбите на чл. 91г - 91л от закона се извършва, като съответното лице коригира размера на начисления данък за съответната доставка, състави протокол съгласно чл. 82к (ако не се прилага чл. 91к от закона) и ако това се налага - анулира издадените данъчни документи и издаде нови, в съответствие с разпоредбите на закона и този правилник.

  (7) Коригирането на размера на данъчния кредит в съответствие с разпоредбите на чл. 91г - 91л от закона се извършва, като съответното лице състави протокол, в който са описани данъчните документи за получените доставки, по които се коригира правото на данъчен кредит, и размерът на корекцията - в увеличение или намаление, и отрази този протокол в дневника за покупките.

  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

  ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

  към Правилника за изменение и допълнение

  на Правилника за прилагане на Закона за

  данък върху добавената стойност

  (ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 31.03.2003 г.)

 

  § 34. До 1 януари 2004 г. могат да се използват и образците на документите по приложение № 8 към чл. 89, ал. 1, приложение № 9 към чл. 90, ал. 1 и приложение № 11 към чл. 103, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г., попр., бр. 15 от 2000 г.; изм. с Решение № 404 от 2001 г. на ВАС на РБ - бр. 12 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2001 г.; изм., бр. 58 от 2001 г., изм. и доп., бр. 43 и 63 от 2002 г.).

  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Приложение № 1 към чл. 48, ал. 1

(Доп. - ДВ, бр. 15 от 2001 г.,

в сила от 1.01.2001 г.,

отм., бр. 43 от 2002 г.,

в сила от 26.04.2002 г.)

 

Приложение № 2 към чл. 48, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.,

в сила от 1.01.2000 г.)

СПИСЪК

на протезите и помощно-технически средства за инвалиди

(Загл. изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.)

  1. Протези за горни и долни крайници, включително

с електронно устройство.

2. Ортези, ортопедични апарати, корсети, шини.

3. Принадлежности към протези: протезни чорапи,

протезни рула, протективни чорапи, медицински

компресионни чорапи, козметични ръкавици за

протези за горни крайници, акумулаторни

батерии за протези за горни крайници с

електронно устройство, бандажи.

4. Профилактични гащички и пелени за деца

с луксация на тазобедрена става.

5. Ортопедични обувки, профилактични функционални

обувки и индивидуални коригиращи приспособления

при "диабетно стъпало".

6. Портативни инхилатори.

7. Задушни слухови апарати.

8. Джобни слухови апарати с въздушна или

костна проводимост.

9. Слухови апарати, вградени в очила, с въздушна

или костна проводимост.

10. Слухови апарати за едностранно и двустранно

слухопротезиране на деца.

11. Вътрешни, вътреканални дигитални слухови

апарати.

12. Батерии за слухови апарати.

13. Говорни апарати (изкуствен ларинкс), резервни

части, батерии и консумативи за тях.

14. Инвалидни колички, резервни части

и акумулатори за тях.

15. Масички за инвалидни колички, стеснители

за инвалидни колички, щипки за захващане

на предмети от разстояние.

16. Тоалетни столове (обикновени и химически)

и столове за баня за инвалиди, комбиниран

тоалетен стол и стол за баня.

17. Глюкомери, резервни части и консумативи за тях.

18. Тест ленти за глюкомери.

19. Тест ленти за визуално определяне нивото

на кръвната захар.

20. Тест ленти за визуално изследване на захар

и ацетон в урината.

21. Автоматични инсулинови спринцовки.

22. Гръдни епитези.

23. Очни протези.

24. Протези за нос и уши.

25. Антидекубитални възглавници и дюшеци.

26. Патерици тип "канадки", бастуни, ходилки

и проходилки.

27. Терапевтични велосипеди за инвалиди.

28. Колостомни, илеостомни и уростомни торбички.

29. Инфузионни помпи за прилагане на десферал.

30. Бели бастуни за незрящи лица - сгъваеми, теле-

скопични и несгъваеми, и резервни части за тях.

31. Помощни средства за битово самообслужване на

инвалиди с дисфункция на горни и долни крайници.

32. Бинокулярни, бифокални и биноколовидни очила.

33. Приспособления за управление на леки автомобили

от лица с дисфункция на долни и горни крайници.

 

 

 

Произведения на изкуството

  1. Картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки

и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на

планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени,

търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени

фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове

декори.

2. Оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци,

произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в

цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на

художника, независимо от процеса на изработка или използвания

материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес.

3. Оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни

изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала, в

рамките на осем копия, чието изпълнение е контролирано от автора

или от упълномощени от него художници.

4. Гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките

на осем копия.

5. Единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани

от него.

6. Емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките

на осем копия, подписани от автора или с печат от студиото, с

изключение на бижута и изделия от злато и сребро.

7. Художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под

негов контрол, с подпис на автора и пореден номер, в рамките на

30 копия, независимо от размера.